Feb 10, 2005, 11:49 AM

Бездомница

  Poetry
1.7K 0 3
Намираше си къща и подслон,
поставяше основите,
превръщаше ги в дом,
с огледала, саксия, цвете,
един прозорец и врата,
а между двете - въздух, топлина...
Живееше обичайки.
Гореше с топъл чай небцето
и си забиваше карфици
в средата на сърцето,
да и напомнят, че е жива,
че  някога се е усмихвала,
че е била щастлива.
Но щом настъпеше сезонът
на дъждовете и снега,
подгизнали основите,
се давеха отдолу под леда.
А тя, останала отново там,
при другите загубени и търсещи,
опитваше да тръгне,
опитваше със плам,
отново  изпод земята
дъски за къща да изтръгне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...