9 авг. 2007 г., 10:01
Безгрижието вече свърши -
през шепите изтече като пясък.
Не мога да повярвам, че сме възрастни
и в бъдешето вече виждаме децата си...
Не мога да повярвам, че годините
в очите избледняха като приказка
и отшумя със аромат на старо вино
онази първата любов - орисница.
Не мога да повярвам, че пътеките
се сляха в пътища и тежки кръстопъти
и моите приятели поеха
по тях да търсят дом, уют и сбъдване... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация