Безгрижието ли се свърши?
Безгрижието вече свърши -
през шепите изтече като пясък.
Не мога да повярвам, че сме възрастни
и в бъдешето вече виждаме децата си...
Не мога да повярвам, че годините
в очите избледняха като приказка
и отшумя със аромат на старо вино
онази първата любов - орисница.
Не мога да повярвам, че пътеките
се сляха в пътища и тежки кръстопъти
и моите приятели поеха
по тях да търсят дом, уют и сбъдване...
а детството гостува само в спомена
за прашна глъч и сладостно безгрижие...
Не мога да повярвам, че подгониха
и нас все-ежедневните капризи.
Не мога да повярвам, че сърцето
затваря се за болката на другите,
за да отхапе първо от успеха...
че стрелят оръжейно думите,
изляти с мрачен хлад във умовете.
Не мога да повярвам, че празнуваме
по навик, делнично, по домовете
и че веднъж в годината пътуваме...
Безгрижието ли се свърши вече
или се уморихме от безсъние?
Да може времето обратно да се върне
и всичко да започне отначало...
© Инна All rights reserved.
