9 ago 2007, 10:01

Безгрижието ли се свърши? 

  Poesía
517 0 7

Безгрижието вече свърши -

през шепите изтече като пясък.

Не мога да повярвам, че сме възрастни

и в бъдешето вече виждаме децата си...

Не мога да повярвам, че годините

в очите избледняха като  приказка

и отшумя със аромат на старо вино

онази първата любов - орисница.

Не мога да повярвам, че пътеките

се сляха в пътища и тежки кръстопъти

и моите приятели поеха

по тях да търсят дом, уют и сбъдване...

а детството гостува само в спомена

за прашна глъч и сладостно безгрижие...

Не мога да повярвам, че подгониха

и нас все-ежедневните капризи.

Не мога да повярвам, че сърцето

затваря се за болката на другите,

за да отхапе първо от успеха...

че стрелят оръжейно думите,

изляти с мрачен хлад във умовете.

Не мога да повярвам, че празнуваме

по навик, делнично, по домовете

и че веднъж в годината пътуваме...

 


Безгрижието ли се свърши вече

или се уморихме от безсъние?

Да може времето обратно да се върне

и всичко да започне отначало...

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??