Безименно
935
0
2
Разхвърлям мислите си по брега на самотата,
изострил поглед, стискайки юмруци.
Душата ми дихание изгаря
всяка секунда, всяка минута.
В пепелта крилата си намерих.
Измачкани, унили, променени.
Пресъхнал съм, бездънен, безметежен.
В мен няма надежди, нито копнежи.
Такъв съм -
обвивка на поругана чувствителност.
Такъв съм - самотник без мисия.
Нищо повече, но нищо по-малко!
Какво видя във мен?!
И докога това ще има смисъл...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радостина Попова Все права защищены
