Rainrhymes (Радостина Попова)
53 74
18.08.2010 г., 21:44 ч.

Безименно 

  Поезия » Философска
645 0 2

Разхвърлям мислите си по брега на самотата,

изострил поглед, стискайки юмруци.

Душата ми дихание изгаря

всяка секунда, всяка минута.

 

В пепелта крилата си намерих.

Измачкани, унили, променени.

Пресъхнал съм, бездънен, безметежен.

В мен няма надежди, нито копнежи.

 

Такъв съм -

обвивка на поругана чувствителност.

Такъв съм - самотник без мисия.

Нищо повече, но нищо по-малко!

Какво видя във мен?!

И докога това ще има смисъл...




© Радостина Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • в искуството е важно чувството,
    а тука чувства има ,
    не нужна се оказва всяка рима!!!
  • Умишлено съм избегнала ритмичността и плавността на римата, за да подчертая с острота силата на казаното." Щлифоват се предмети, не чувства
Предложения
: ??:??