Безименно

Aug 18, 2010, 9:44 PM

Poetry » Phylosophy

614 0 2

Разхвърлям мислите си по брега на самотата,

изострил поглед, стискайки юмруци.

Душата ми дихание изгаря

всяка секунда, всяка минута.

В пепелта крилата си намерих.

Измачкани, унили, променени.

Пресъхнал съм, бездънен, безметежен.

В мен няма надежди, нито копнежи.

Такъв съм -

обвивка на поругана чувствителност.

Такъв съм - самотник без мисия.

Нищо повече, но нищо по-малко!

Какво видя във мен?!

И докога това ще има смисъл...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

spartak7 (Валери Николов)

2010-08-23T13:05:12+03:00

в искуството е важно чувството,
а тука чувства има ,
не нужна се оказва всяка рима!!!
Rainrhymes (Радостина Попова)

2010-08-19T09:12:54+03:00

Умишлено съм избегнала ритмичността и плавността на римата, за да подчертая с острота силата на казаното." Щлифоват се предмети, не чувства