10 февр. 2015 г., 21:33

Безименно

Поэзия » Философская

1.6K 5 42

Светът угасва.
В бледите следи
очите впиват крехкото си рало
над непожънатия кратък миг,
където сивото неспирно е валяло...

Светът угасва -
кратък фар в нощта
от вечното бучене на морето.
...А някъде високите вълни
пренасят в пяната си вечността...

Стоварват върху пясъка небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

exuded (Владимир Георгиев)

Браво!

2024-05-02T17:04:47+03:00
limeruna (Йоана)

Въздействащо...

2016-03-18T18:51:52+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти, Али, за вниманието и хубавите думи! Трогнат съм.

Благодаря и на теб, Ирен5!

Желая ви пролетно настроение в аванс!

2015-02-16T20:03:52+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Странно е усещането, Ели много точно го е определила - „апоклиптично
очарование“...

2015-02-15T23:24:01+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти за тези хубави думи, Райна, както и за моралната подкрепа. За мен те са особено ценни, защото идват от поет, чието творчество дълбоко уважавам и му се възхищавам.

Желая ти много хубав ден и нови творчески постижения!

2015-02-13T15:28:13+02:00