10 февр. 2015 г., 21:33

Безименно

1.6K 5 42

 

 

Светът угасва.
В бледите следи
очите впиват крехкото си рало
над непожънатия кратък миг,
където сивото неспирно е валяло...

Светът угасва -
кратък фар в нощта
от вечното бучене на морето.
...А някъде високите вълни
пренасят в пяната си вечността...

Стоварват върху пясъка небето.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Въздействащо...
  • Благодаря ти, Али, за вниманието и хубавите думи! Трогнат съм.

    Благодаря и на теб, Ирен5!

    Желая ви пролетно настроение в аванс!
  • Странно е усещането, Ели много точно го е определила - „апоклиптично
    очарование“...
  • Благодаря ти за тези хубави думи, Райна, както и за моралната подкрепа. За мен те са особено ценни, защото идват от поет, чието творчество дълбоко уважавам и му се възхищавам.

    Желая ти много хубав ден и нови творчески постижения!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...