10 февр. 2015 г., 21:33

Безименно 

  Поэзия » Философская
1541 5 42
Светът угасва.
В бледите следи
очите впиват крехкото си рало
над непожънатия кратък миг,
където сивото неспирно е валяло...
Светът угасва -
кратък фар в нощта
от вечното бучене на морето.
...А някъде високите вълни
пренасят в пяната си вечността...
Стоварват върху пясъка небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??