Безименно
Стискаш сърцето ми в ръцете си,
държиш го и... не го пускаш...
А когато болката изпише се на лицето ми,
обръщаш се и... просто си тръгваш...
Ще помоля тихо океанът
да измие моите умиращи надежди,
от стъпките ти оставени по пясъка
и от наболяващите понякога копнежи...
Но ти не бързай! Аз отдавна спряла съм да чакам.
Влакове и автобуси - все пътища без еднакви посоки.
Тръгваш си и в очите си вятърът пропускам...
Часове, дни, години, а тялото само една душа носи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nadya Todorova Все права защищены
