Безименно

18 мая 2018 г., 00:29

Поэзия

717 0 2

Стискаш сърцето ми в ръцете си,
държиш го и... не го пускаш...
А когато болката изпише се на лицето ми,
обръщаш се и... просто си тръгваш...

Ще помоля тихо океанът
да измие моите умиращи надежди,
от стъпките ти оставени по пясъка
и от наболяващите понякога копнежи...

Но ти не бързай! Аз отдавна спряла съм да чакам.
Влакове и автобуси - все пътища без еднакви посоки.
Тръгваш си и в очите си вятърът пропускам...
Часове, дни, години, а тялото само една душа носи!

Безименно

Свързани произведения

Комментарии

Предложения