NadyaTodorova (Nadya Todorova) NadyaTodorova (Nadya Todorova)
11
May 18, 2018, 12:29 AM

Безименно

  Poetry
1.2K 0 2

Стискаш сърцето ми в ръцете си,
държиш го и... не го пускаш...
А когато болката изпише се на лицето ми,
обръщаш се и... просто си тръгваш...

Ще помоля тихо океанът 
да измие моите умиращи надежди,
от стъпките ти оставени по пясъка
и от наболяващите понякога копнежи...

Но ти не бързай! Аз отдавна спряла съм да чакам.
Влакове и автобуси - все пътища без еднакви посоки.
Тръгваш си и в очите си вятърът пропускам...
Часове, дни, години, а тялото само една душа носи!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nadya Todorova All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0