thedac (Димитър Драганов)
873 1129
15 нояб. 2018 г., 14:54

Безкрай 

  Поэзия » Любовная, Философская
519 4 3

Аз сломих тишината на мрака,
победих и човешкото зло –
и на моята гара ме чака –
възкрасиво, момиче едно.

Залепих на върха ни надежда,
наредих до лицето лице –
любовта към живота се свежда,
като кръв към туптящо сърце.

И изглежда, това е познато
за четящия този куплет…
Редовете ми, приказно ято,
са поели по пътя. Към теб?

Не отивам в очите на дните,
а те търся в небесния вис…
Той, животът, ще бие в гърдите,
и в прощалните думи на лист.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??