thedac (Димитър Драганов)
873 1129
15.11.2018 г., 14:54 ч.

Безкрай 

  Поезия » Любовна, Философска
522 4 3

Аз сломих тишината на мрака,
победих и човешкото зло –
и на моята гара ме чака –
възкрасиво, момиче едно.

Залепих на върха ни надежда,
наредих до лицето лице –
любовта към живота се свежда,
като кръв към туптящо сърце.

И изглежда, това е познато
за четящия този куплет…
Редовете ми, приказно ято,
са поели по пътя. Към теб?

Не отивам в очите на дните,
а те търся в небесния вис…
Той, животът, ще бие в гърдите,
и в прощалните думи на лист.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??