3 дек. 2024 г., 16:36

Безкрайна болка

481 0 0

Отново съм съкрушен.

Не знам за кой път –

стотен или хиляден.

Знам само, че не мога така.

Не трябва така.

 

Боли. И не спира.

Чудя се – дали отсреща е същото?

 

Знаех, че това е моментът,

но не те видях.

Исках да си кажем „Здравей“.

Да се усмихнем.

Да си помълчим...

Както някога.

 

Явно не трябва.

Или може би просто не може.

Боли ме да го приема.

Но може би е вярно –

няма случайни неща.

 

Кръстопът.

Кой път да избера?

Кое е правилно?

Кое не е?

 

Избрах. Не съжалявам.

Но страдам.

И боли.

 

Все пак...

Усмивките в лицата на тези хора

си струват мъките ми.

 

Виждам, продължи - Браво!

Аз ли?

Аз засега не мога.

 

Не търся съжаление.

Търся спокойствие.

 

От мен — чао.

Беше ми приятно.

Нека пак се срещнем

някой ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Elihan Imam Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...