Отново съм съкрушен.
Не знам за кой път –
стотен или хиляден.
Знам само, че не мога така.
Не трябва така.
Боли. И не спира.
Чудя се – дали отсреща е същото?
Знаех, че това е моментът,
но не те видях.
Исках да си кажем „Здравей“.
Да се усмихнем.
Да си помълчим...
Както някога.
Явно не трябва.
Или може би просто не може.
Боли ме да го приема.
Но може би е вярно –
няма случайни неща.
Кръстопът.
Кой път да избера?
Кое е правилно?
Кое не е?
Избрах. Не съжалявам.
Но страдам.
И боли.
Все пак...
Усмивките в лицата на тези хора
си струват мъките ми.
Виждам, продължи - Браво!
Аз ли?
Аз засега не мога.
Не търся съжаление.
Търся спокойствие.
От мен — чао.
Беше ми приятно.
Нека пак се срещнем
някой ден.
© Elihan Imam Todos los derechos reservados