9 июл. 2024 г., 19:50

Безкрайна връзка

780 1 0

Морето шепне с глас вълшебен,
вълни танцуват с ритъм лек.
Под синьото небе безбрежно
мечтите си съм вплел.

 

Звезди на нощния небосвод блестят,
като диаманти на черен плат,
а вълните пеят песен тиха,
за любов и страст, безкрайно силна.

 

Морски бриз косите ми разплита,
със солените си устни ме докосва,
а прибоят сладък сън ми шепне,
с морето вечно свързан да остана.

 

Където пясъкът в прегръдка топла
с водата се прелива в ритъм нежен,
там всяка капка носи тиха радост,
а в сърцето ми морето остава вечно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...