9 июл. 2024 г., 19:50

Безкрайна връзка

781 1 0

Морето шепне с глас вълшебен,
вълни танцуват с ритъм лек.
Под синьото небе безбрежно
мечтите си съм вплел.

 

Звезди на нощния небосвод блестят,
като диаманти на черен плат,
а вълните пеят песен тиха,
за любов и страст, безкрайно силна.

 

Морски бриз косите ми разплита,
със солените си устни ме докосва,
а прибоят сладък сън ми шепне,
с морето вечно свързан да остана.

 

Където пясъкът в прегръдка топла
с водата се прелива в ритъм нежен,
там всяка капка носи тиха радост,
а в сърцето ми морето остава вечно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...