9.07.2024 г., 19:50

Безкрайна връзка

778 1 0

Морето шепне с глас вълшебен,
вълни танцуват с ритъм лек.
Под синьото небе безбрежно
мечтите си съм вплел.

 

Звезди на нощния небосвод блестят,
като диаманти на черен плат,
а вълните пеят песен тиха,
за любов и страст, безкрайно силна.

 

Морски бриз косите ми разплита,
със солените си устни ме докосва,
а прибоят сладък сън ми шепне,
с морето вечно свързан да остана.

 

Където пясъкът в прегръдка топла
с водата се прелива в ритъм нежен,
там всяка капка носи тиха радост,
а в сърцето ми морето остава вечно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...