9 апр. 2009 г., 20:41

Безкрайно безвремие

1K 0 4

Щом е имало време,

в което съм те обичала,

щом е имало обич

и на теб  съм се вричала,

щом съм плакала с тебе

и със теб съм се смяла,

сякаш винаги с теб

и за теб съм живяла...

Щом е имало време...

И днес пак го има.

Необятно, безкрайно

и дори след години, знам

пак време ще имаме -

аз за теб, ти за мене.

Мое, твое и наше -

до безкрайност безвремие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НЯКОЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Уж до болка познато, а песенно. Реквием на увековечената любов!Но вторият ред е тромав, оправи го. Ако аз намеря решение, ще ти пиша,Бояна!Прегръдка от мен!
  • Мразя до болка вече тази изтъркана дума "безвремие", обаче тук ми помогна да те открия, защото словата ти са като негласно промълвени...
  • Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...