9 апр. 2009 г., 20:41

Безкрайно безвремие

1K 0 4

Щом е имало време,

в което съм те обичала,

щом е имало обич

и на теб  съм се вричала,

щом съм плакала с тебе

и със теб съм се смяла,

сякаш винаги с теб

и за теб съм живяла...

Щом е имало време...

И днес пак го има.

Необятно, безкрайно

и дори след години, знам

пак време ще имаме -

аз за теб, ти за мене.

Мое, твое и наше -

до безкрайност безвремие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НЯКОЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Уж до болка познато, а песенно. Реквием на увековечената любов!Но вторият ред е тромав, оправи го. Ако аз намеря решение, ще ти пиша,Бояна!Прегръдка от мен!
  • Мразя до болка вече тази изтъркана дума "безвремие", обаче тук ми помогна да те открия, защото словата ти са като негласно промълвени...
  • Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...