26 мар. 2017 г., 14:05

Безкрайно опиянение

877 2 0

Срещнах те миналата година,

през пролетта.  А сега чакам

отвън  в студа да се появиш със

цветя  в ръка по случай деня на любовта.

 

Да ми кажеш, че ще ме обичаш,дори

и след смъртта. Усещам полъха над

плътта, който ми напомня, че съм

зависима от твоята красота.

 

Чувството, че си тъй идеален,

ще премине. Пеперудките в

корема ми ще излетят, дали

и тогава ще продължиш да идваш.

 

Да идваш със цветя в ръка,

да ми казваш, че душата ти

е дим, ако не усеща полъха от

от вече побелялата ми коса?

 

Ще продължиш ли да се бориш

за мен, дори когато си отегчен,

от света, от материалността?

Ти, каза там, пред небето и

ада, че една е любовта.

 

Една е любовта с мен на тая

земя и след това, продължение във вечността.

Ти обеща с ограничената си човешка

душа, че винаги ще хващаш моята ръка,

дори, когато стои неподвижно в пръста.

 

20.01.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...