26 мар. 2017 г., 14:05

Безкрайно опиянение

881 2 0

Срещнах те миналата година,

през пролетта.  А сега чакам

отвън  в студа да се появиш със

цветя  в ръка по случай деня на любовта.

 

Да ми кажеш, че ще ме обичаш,дори

и след смъртта. Усещам полъха над

плътта, който ми напомня, че съм

зависима от твоята красота.

 

Чувството, че си тъй идеален,

ще премине. Пеперудките в

корема ми ще излетят, дали

и тогава ще продължиш да идваш.

 

Да идваш със цветя в ръка,

да ми казваш, че душата ти

е дим, ако не усеща полъха от

от вече побелялата ми коса?

 

Ще продължиш ли да се бориш

за мен, дори когато си отегчен,

от света, от материалността?

Ти, каза там, пред небето и

ада, че една е любовта.

 

Една е любовта с мен на тая

земя и след това, продължение във вечността.

Ти обеща с ограничената си човешка

душа, че винаги ще хващаш моята ръка,

дори, когато стои неподвижно в пръста.

 

20.01.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...