26.03.2017 г., 14:05

Безкрайно опиянение

872 2 0

Срещнах те миналата година,

през пролетта.  А сега чакам

отвън  в студа да се появиш със

цветя  в ръка по случай деня на любовта.

 

Да ми кажеш, че ще ме обичаш,дори

и след смъртта. Усещам полъха над

плътта, който ми напомня, че съм

зависима от твоята красота.

 

Чувството, че си тъй идеален,

ще премине. Пеперудките в

корема ми ще излетят, дали

и тогава ще продължиш да идваш.

 

Да идваш със цветя в ръка,

да ми казваш, че душата ти

е дим, ако не усеща полъха от

от вече побелялата ми коса?

 

Ще продължиш ли да се бориш

за мен, дори когато си отегчен,

от света, от материалността?

Ти, каза там, пред небето и

ада, че една е любовта.

 

Една е любовта с мен на тая

земя и след това, продължение във вечността.

Ти обеща с ограничената си човешка

душа, че винаги ще хващаш моята ръка,

дори, когато стои неподвижно в пръста.

 

20.01.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...