В прилично безличие
погубват те дните си,
остарели декори,
невидяни от никого...
затрупани с прах,
може би плачещи искрено,
тъжно умиращи
в личния си
величествен
страх!
А времето не спира,
то не разбира
приличните мъртви,
затрупани живи
в безличие...
© Наталия Иванова Все права защищены
Прегръщам те!