Безмълвие...

lindastefani (Камелия)
93 1122

22 апр. 2013 г., 10:55

Поэзия

619 1 2

Безмълвие...

Кротко немеят в затишие

оголени чувства и сетива.

Ограбени спят в безразличие,

а мислите - в шепот тих на листа.

Само някъде вой на лисиците

нарушаваше таз тишина,

и тук там чуруликът на птиците,

но и той заглъхна в нощта.

Ах, дали да повикам неволята

да потули и дивия зов,

долетял от шума и от хората

с опустелия гняв и покров?!

Не е нужен словоред и метафори,

нито рими и творчески дух,

за да стъкнеш топлинка и семафори

да ти сочат спокойния път.

Няма смисъл от звезди, пълнолуние,

щом е пуст булевардът пред нас.

В мълчаливите каменни улици

няма глъч, а безмълвие, страх.

Само стъпки на минало време,

профучали таксита, тролей...

нарисували своите спомени

по стените, тротоари със спрей.

Е, къде да нощуват Мечтите ми?!

Моят чуден и приказен Сън?!

Като в пустото, нямото - никъде...

Няма смисъл!!! Ще сънувам отвън.

Обичам ви!!! L. St. zl

lindastefani (Камелия)

2013-04-28T22:44:41+03:00

И аз съм "тук", скъпа, с бодър дух и празнично настроение !!! Благодаря ти !!!
mariele (Мариела Пидева)

2013-04-28T22:18:02+03:00

Не е нужен словоред и метафори,
нито рими и творчески дух,
за да стъкнеш топлинка и семафори
да ти сочат спокойния път.
Колко точно казано. Отлично Ками!