Безмълвие...

Кротко немеят в затишие

оголени чувства и сетива.

Ограбени спят в безразличие,

а мислите - в шепот тих на листа.

Само някъде вой на лисиците

нарушаваше таз тишина,

и тук там чуруликът на птиците,

но и той заглъхна в нощта.

Ах, дали да повикам неволята

да потули и дивия зов,

долетял от шума и от хората

с опустелия гняв и покров?!

Не е нужен словоред и метафори,

нито рими и творчески дух,

за да стъкнеш топлинка и семафори

да ти сочат спокойния път.

Няма смисъл от звезди, пълнолуние,

щом е пуст булевардът пред нас.

В мълчаливите каменни улици

няма глъч, а безмълвие, страх.

Само стъпки на минало време,

профучали таксита, тролей...

нарисували своите спомени

по стените, тротоари със спрей.

Е, къде да нощуват Мечтите ми?!

Моят чуден и приказен Сън?!

Като в пустото, нямото - никъде...

Няма смисъл!!! Ще сънувам отвън.

                             Обичам ви!!! L. St. zl