Безмълвие...
Безмълвие...
Кротко немеят в затишие
оголени чувства и сетива.
Ограбени спят в безразличие,
а мислите - в шепот тих на листа.
Само някъде вой на лисиците
нарушаваше таз тишина,
и тук там чуруликът на птиците,
но и той заглъхна в нощта.
Ах, дали да повикам неволята
да потули и дивия зов,
долетял от шума и от хората
с опустелия гняв и покров?!
Не е нужен словоред и метафори,
нито рими и творчески дух,
за да стъкнеш топлинка и семафори
да ти сочат спокойния път.
Няма смисъл от звезди, пълнолуние,
щом е пуст булевардът пред нас.
В мълчаливите каменни улици
няма глъч, а безмълвие, страх.
Само стъпки на минало време,
профучали таксита, тролей...
нарисували своите спомени
по стените, тротоари със спрей.
Е, къде да нощуват Мечтите ми?!
Моят чуден и приказен Сън?!
Като в пустото, нямото - никъде...
Няма смисъл!!! Ще сънувам отвън.
Обичам ви!!! L. St. zl
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Всички права запазени
