Безмълвно...
Безмълвно сгушена във ъгъла,
от сянката си крий се тишината,
като пустеещ дом замлъкнала,
неуловима, като вятър...
Защо се криеш? Нека разговаряме,
във този дом сме само аз и ти...
Вратите с тебе ще отваряме, затваряме,
и ще си мислим, че отново тук живот кипи.
Мълчиш! И теб ли нещо ти приседна?
Кажи ми нещо! Хайде, говори...
Железен обръч гърлото ти стегнал е,
дали и тебе, както мене, те боли...?
Виж! Няма начин! Щеш, не щеш...
със теб останали сме само двете,
и по-добре сега да разбереш...
че сме забравени дори от боговете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Христова Все права защищены
