Aug 29, 2008, 12:42 AM

Безмълвно...

  Poetry
880 0 4
 

                      Безмълвно сгушена във ъгъла,

                        от сянката си крий се тишината,

                        като пустеещ дом замлъкнала,

                        неуловима, като вятър...

 

                          Защо се криеш? Нека разговаряме,

                          във този дом сме само аз и ти...

                          Вратите с тебе ще отваряме, затваряме,

                          и ще си мислим, че отново тук живот кипи.

 

 

                           Мълчиш! И теб ли нещо ти приседна?

                           Кажи ми нещо! Хайде, говори...

                           Железен обръч гърлото ти стегнал е,

                           дали и тебе, както мене, те боли...?

 

 

                             Виж! Няма начин! Щеш, не щеш...

                             със теб останали сме само двете,

                             и по-добре сега да разбереш...

                             че сме забравени дори от боговете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...