dv5 (Донка Василева)
110 175
16 июн. 2015 г., 08:00

Безпътица 

  Поэзия
695 0 3

БЕЗПЪТИЦА

 

Вали.

Вали.

Вали...

Потоп ли сънувам?

Вали на провала!

А е сухо в Душата ми -

гола пустиня.

Топли капки ме бият -

сърцето ми стине!

Де сте,

мои бели слънца?

Как не утихна...

луда вихрушка.

Пълзя през нея -

сляпа слепица.

Чезна...

Немея и хапя десница.

Де сте,

мои бели слънца?

Дали ще мога

да ви открия

сред тези мокри

и сухи стихии?

Потоп ли сънувам?

Вали на провала!

Вали.

Вали...

Вали...

© Донка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Стойне!Поводът беше... самоубийството на сестра ми, едва 24-годишна... Когато я погребвахме, гробът беше пълен с вода, сякаш небето плачеше с всички ни... Бях още ученичка... остави ми ненавършилата си 5 г. дъщеричка... /баща й - батко ми, бе починал преди 23 дни.../ И в двата коментара е уловена същността, без да е известен действителният повод за написването на стихотворенията. Поздравления за вас!
  • В основата на получилата се ситуация стои силно противоречие:
    "Де сте мои бели слънца?
    Как не утихна...
    Луда вихрушка.
    Пълзя през нея
    сляпа слепица.
    Чезна...
    Немея и хапя десница.
    Де сте мои бели слънца?
    Силна творба1 Харесах я! Поздравление!
  • Благодаря за оценката! Уловено е това, което ме накара да сложа думите на листа точно по такъв начин. Така пиша, когато Душата ми е на нокти... Не всеки може да го усети... Поздрави!
Предложения
: ??:??