16 jun 2015, 8:00

Безпътица

  Poesía
950 0 3

БЕЗПЪТИЦА

 

Вали.

Вали.

Вали...

Потоп ли сънувам?

Вали на провала!

А е сухо в Душата ми -

гола пустиня.

Топли капки ме бият -

сърцето ми стине!

Де сте,

мои бели слънца?

Как не утихна...

луда вихрушка.

Пълзя през нея -

сляпа слепица.

Чезна...

Немея и хапя десница.

Де сте,

мои бели слънца?

Дали ще мога

да ви открия

сред тези мокри

и сухи стихии?

Потоп ли сънувам?

Вали на провала!

Вали.

Вали...

Вали...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Стойне!Поводът беше... самоубийството на сестра ми, едва 24-годишна... Когато я погребвахме, гробът беше пълен с вода, сякаш небето плачеше с всички ни... Бях още ученичка... остави ми ненавършилата си 5 г. дъщеричка... /баща й - батко ми, бе починал преди 23 дни.../ И в двата коментара е уловена същността, без да е известен действителният повод за написването на стихотворенията. Поздравления за вас!
  • В основата на получилата се ситуация стои силно противоречие:
    "Де сте мои бели слънца?
    Как не утихна...
    Луда вихрушка.
    Пълзя през нея
    сляпа слепица.
    Чезна...
    Немея и хапя десница.
    Де сте мои бели слънца?
    Силна творба1 Харесах я! Поздравление!
  • Благодаря за оценката! Уловено е това, което ме накара да сложа думите на листа точно по такъв начин. Така пиша, когато Душата ми е на нокти... Не всеки може да го усети... Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...