Безпътица
БЕЗПЪТИЦА
Честно – писах.
Достойно живях.
Между Зло
и Добро…
Пак залитам!
Не подминах –
ни святост, ни грях.
Път ли сбърках?
Кого да попитам?
Няма жива душа
покрай мен…
А тревите –
посърнали вече,
ми припомнят,
че всичко е тлен.
И нашепват:
Не спирай,
човече!
В долината
на чувствата бях.
Виж сърцето ми.
Рана – до рана!
Как в пороя-сълзи,
оцелях?
Връх
ме чака…
А дъх – не остана.
Накъде с тая
луда глава?
Пак се втурвам…
И право в скалите.
Нито кръст,
ни прощални слова.
Само Дух –
тържествуващ!
С орлите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Стаменова Все права защищены
