Безпътица

Poetry

1.5K 1 8

БЕЗПЪТИЦА

Честно – писах.
Достойно живях.
Между Зло
и Добро…
Пак залитам!
Не подминах –
ни святост, ни грях.
Път ли сбърках?
Кого да попитам?

Няма жива душа
покрай мен…
А тревите –
посърнали вече,
ми припомнят,
че всичко е тлен.
И нашепват:
Не спирай,

човече!

В долината
на чувствата бях.
Виж сърцето ми.
Рана – до рана!
Как в пороя-сълзи,
оцелях?
Връх
ме чака…
А дъх – не остана.

Накъде с тая
луда глава?
Пак се втурвам…
И право в скалите.
Нито кръст,
ни прощални слова.
Само Дух –
тържествуващ!
С орлите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ена (Елена Гоцева)

БРАВО!!!
Много ми хареса!
А за илюстрациите - аз бих оставила само третата.
Не, че са нелепи, но са много и разсейват...
Благодаря за удоволствието да прочета!

2011-07-05T15:05:30+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

Трудна равносметка! Поздрав.

2011-07-02T23:15:19+03:00
rozza (Радка Миндова)

Поздрав!

2011-07-02T17:34:22+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

А тревите –
посърнали вече,
ми припомнят,
че всичко е тлен.
И нашепват:
Не спирай,
човече!

Хареса ми! Поздрав

2011-07-02T11:53:51+03:00
ellyst (Ели)

Чудесен стих. Илюстрациите обаче са нелепи.

2011-07-02T10:37:07+03:00