2.07.2011 г., 2:19 ч.

Безпътица 

  Поезия
1073 1 8

БЕЗПЪТИЦА



Честно – писах.
Достойно живях.
Между Зло
и Добро…
Пак  залитам!
Не подминах –
ни святост, ни грях.
Път ли сбърках?
Кого да попитам? 

Няма жива душа
покрай мен…
А тревите –
посърнали вече,
ми припомнят,
че всичко е тлен.
И нашепват:
Не спирай,

човече!




В долината
на чувствата бях.
Виж сърцето ми.
Рана – до рана!
Как в пороя-сълзи,
оцелях?
Връх
ме чака…
А дъх – не остана. 

Накъде с тая
луда глава?
Пак се втурвам…
И право в скалите.
Нито кръст,
ни прощални слова.
Само Дух –
тържествуващ!
С орлите...

 

© Павлина Стаменова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??