10 мая 2008 г., 18:47

Безсилна 

  Поэзия » Гражданская
943 0 3

Безсилна

Нейде там, на широкия сив булевард,
с усмивка, разчупила твърдия асфалт,
тъй самотна, израснала на белия свят,
стои малка тревица, оцветена в нежен зелен цвят.

Коли забързани, хора намръщени, ежедневно
потъпкват нейните мечти небрежно.
Безмилостно черни гуми по нея минават,
садистично обувки прашни злобно я стриват!

Безсилна и малка срещу големия град,
сякаш още е жива, на инат!
В очакване нощта да и даде закрила,
за да се изправи на другия ден с повече сила
и възкликне с насмешка:
„Не се предадох, още съм жива!"

© Мирослав Дечев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??