Безсмислие

Човек се ражда, живее и умира

и по пътеката нещастията си събира,

на мечтите красиво счупените стъкълца

болезнено се забиват в човешката душа.

Нелечимите язви на живота проклет

сърцето прояждат и то бавно изгнива,

мъчи се и страда, мрази и обича,

и в безсмислието душа си повлича.

Цял живот да търси и да иска,

щастието вечно да намери и приветства,

но не можеш намериш туй, що не съществува

и бавно надеждата от отчаяние се измества.

Тича, гони и дори пълзи

към светлите мечтани висини,

там, където сърце ще е щастливо

и всичко ще е цветно, топло, мило.

Ала животът коварно го спъва

и то пада долу, в калта,

черна сянка света му изпълва

и сърцето безщастно приема смъртта.

21.12.2014г. София

Кристиан Дочев