21.12.2014 г., 12:03

Безсмислие

920 0 0

Безсмислие

 

 

Човек се ражда, живее и умира

и по пътеката нещастията си събира,

на мечтите красиво счупените стъкълца

болезнено се забиват в човешката душа.

 

Нелечимите язви на живота проклет

сърцето прояждат и то бавно изгнива,

мъчи се и страда, мрази и обича,

и в безсмислието душа си повлича.

 

Цял живот да търси и да иска,

щастието вечно да намери и приветства,

но не можеш намериш туй, що не съществува

и бавно надеждата от отчаяние се измества.

 

Тича, гони и дори пълзи

към светлите мечтани висини,

там, където сърце ще е щастливо

и всичко ще е цветно, топло, мило.

 

Ала животът коварно го спъва

и то пада долу, в калта,

черна сянка света му изпълва

и сърцето безщастно приема смъртта.

 

 

21.12.2014г. София

Кристиан Дочев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...