21 dic 2014, 12:03

Безсмислие

931 0 0

Безсмислие

 

 

Човек се ражда, живее и умира

и по пътеката нещастията си събира,

на мечтите красиво счупените стъкълца

болезнено се забиват в човешката душа.

 

Нелечимите язви на живота проклет

сърцето прояждат и то бавно изгнива,

мъчи се и страда, мрази и обича,

и в безсмислието душа си повлича.

 

Цял живот да търси и да иска,

щастието вечно да намери и приветства,

но не можеш намериш туй, що не съществува

и бавно надеждата от отчаяние се измества.

 

Тича, гони и дори пълзи

към светлите мечтани висини,

там, където сърце ще е щастливо

и всичко ще е цветно, топло, мило.

 

Ала животът коварно го спъва

и то пада долу, в калта,

черна сянка света му изпълва

и сърцето безщастно приема смъртта.

 

 

21.12.2014г. София

Кристиан Дочев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Дочев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...