29 дек. 2019 г., 14:45

Безсмислие 

  Поэзия » Философская
589 0 0

Нима виновна съм, че се отказвам?

Живота смисъл вече няма.

На никой нищо няма да доказвам,

затънах аз и в тази яма.

Надежда всяка аз оставих

и кротко ще отпусна рамене.

Всичко мило аз забравих,

мене никой няма да ме призове.

Живота с мен жесток е,

понасям удар след удар.

Този зид висок е

и отказах се да бъда мъдър.

 

© Наталия Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??