Безсмислие
872
0
0
Нима виновна съм, че се отказвам?
Живота смисъл вече няма.
На никой нищо няма да доказвам,
затънах аз и в тази яма.
Надежда всяка аз оставих
и кротко ще отпусна рамене.
Всичко мило аз забравих,
мене никой няма да ме призове.
Живота с мен жесток е,
понасям удар след удар.
Този зид висок е
и отказах се да бъда мъдър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Георгиева Всички права запазени
