Безсмислие

Нима виновна съм, че се отказвам?

Живота смисъл вече няма.

На никой нищо няма да доказвам,

затънах аз и в тази яма.

Надежда всяка аз оставих

и кротко ще отпусна рамене.

Всичко мило аз забравих,

мене никой няма да ме призове.

Живота с мен жесток е,

понасям удар след удар.

Този зид висок е

и отказах се да бъда мъдър.