18 янв. 2020 г., 07:53
Четири порутени стени,
иззидани с камъни от старото гробище
или черна магия на някакъв скитащ вълшебик,
избягал далече, за да се скрие от себе си.
Стените са сиви и грозни,
назъбени зъзнат насреща ми
и чувам как
от недрата на душата ми
се отронва писък,
но Тишината ме хваща за гърлото
и аз мълча пред вратата на нищото.
Гледам как някакъв свят се пречупва, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация