19 сент. 2012 г., 16:00

Безстрашните са напаст

1K 0 2

Безстрашните заляли са света.
И скачат от високо,
и влизат на дълбоко.
Със затворени очи назад вървят.

Безстрашните ни носят самота.
Отдалеко често те не се завръщат.
И ни принуждават да се справяме
с негативите от тяхната съдба.

Безстрашните са напаст.
Грешат и болка влачат.
Спортуват "лудост".
Дрогират се с адреналин.

Безстрашните не могат да се справят.
Винаги държат в плен някой роб -
той драмите им често разрешава
и за себе си умее да забравя.

Безстрашните са изпитанието на живота.
Срещаме ги и безстрашни ставаме сами.
Вцепеняват се дните, запалват се нощите.
Прелетяват покрай нас годините... не остава спомен дори.

Безстрашните заляли са света.
Безстрашните ни носят самота.
Безстрашните са напаст и тъга.
Безстрашен ли си? Аз безстрашна ли съм, или твой роб съм сега?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всички влюбени са безстрашни,както и ти.Поздрав!
  • Много романтично си го разтълкувал, така дори за мен беше интересно да го прочета- с нови очи, с нови усещания Благодаря !
    Всъщност чувството на безсилие, което изпитвах, когато го писах беше предизвикано от други размисли. Исках да опиша разочарованието си от онези-другите хора- безстрашните и вечно рискуващите, онези- които все се движат по ръба, онези- които намират оправдание за всеки свой неуспех и доводи за всяка следваща необмислена постъпка. За онези хора, които понякога са над повърхността ...за кратко, но това не ги прави по-малко удавници. Онези хора, които влачат към дъното всички, които ги обичат и ги оплитат в проблемите си...и ги карат да забравят да живеят своя живот...за тях писах За безстрашните Толкова съм неумееща да пиша, че може би ще е добре към всяко "стихотворение" да имам описание

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...