Sep 19, 2012, 4:00 PM

Безстрашните са напаст

  Poetry » Love
999 0 2

Безстрашните заляли са света.
И скачат от високо,
и влизат на дълбоко.
Със затворени очи назад вървят.

Безстрашните ни носят самота.
Отдалеко често те не се завръщат.
И ни принуждават да се справяме
с негативите от тяхната съдба.

Безстрашните са напаст.
Грешат и болка влачат.
Спортуват "лудост".
Дрогират се с адреналин.

Безстрашните не могат да се справят.
Винаги държат в плен някой роб -
той драмите им често разрешава
и за себе си умее да забравя.

Безстрашните са изпитанието на живота.
Срещаме ги и безстрашни ставаме сами.
Вцепеняват се дните, запалват се нощите.
Прелетяват покрай нас годините... не остава спомен дори.

Безстрашните заляли са света.
Безстрашните ни носят самота.
Безстрашните са напаст и тъга.
Безстрашен ли си? Аз безстрашна ли съм, или твой роб съм сега?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всички влюбени са безстрашни,както и ти.Поздрав!
  • Много романтично си го разтълкувал, така дори за мен беше интересно да го прочета- с нови очи, с нови усещания Благодаря !
    Всъщност чувството на безсилие, което изпитвах, когато го писах беше предизвикано от други размисли. Исках да опиша разочарованието си от онези-другите хора- безстрашните и вечно рискуващите, онези- които все се движат по ръба, онези- които намират оправдание за всеки свой неуспех и доводи за всяка следваща необмислена постъпка. За онези хора, които понякога са над повърхността ...за кратко, но това не ги прави по-малко удавници. Онези хора, които влачат към дъното всички, които ги обичат и ги оплитат в проблемите си...и ги карат да забравят да живеят своя живот...за тях писах За безстрашните Толкова съм неумееща да пиша, че може би ще е добре към всяко "стихотворение" да имам описание

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...