19 sept 2012, 16:00

Безстрашните са напаст

1K 0 2

Безстрашните заляли са света.
И скачат от високо,
и влизат на дълбоко.
Със затворени очи назад вървят.

Безстрашните ни носят самота.
Отдалеко често те не се завръщат.
И ни принуждават да се справяме
с негативите от тяхната съдба.

Безстрашните са напаст.
Грешат и болка влачат.
Спортуват "лудост".
Дрогират се с адреналин.

Безстрашните не могат да се справят.
Винаги държат в плен някой роб -
той драмите им често разрешава
и за себе си умее да забравя.

Безстрашните са изпитанието на живота.
Срещаме ги и безстрашни ставаме сами.
Вцепеняват се дните, запалват се нощите.
Прелетяват покрай нас годините... не остава спомен дори.

Безстрашните заляли са света.
Безстрашните ни носят самота.
Безстрашните са напаст и тъга.
Безстрашен ли си? Аз безстрашна ли съм, или твой роб съм сега?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички влюбени са безстрашни,както и ти.Поздрав!
  • Много романтично си го разтълкувал, така дори за мен беше интересно да го прочета- с нови очи, с нови усещания Благодаря !
    Всъщност чувството на безсилие, което изпитвах, когато го писах беше предизвикано от други размисли. Исках да опиша разочарованието си от онези-другите хора- безстрашните и вечно рискуващите, онези- които все се движат по ръба, онези- които намират оправдание за всеки свой неуспех и доводи за всяка следваща необмислена постъпка. За онези хора, които понякога са над повърхността ...за кратко, но това не ги прави по-малко удавници. Онези хора, които влачат към дъното всички, които ги обичат и ги оплитат в проблемите си...и ги карат да забравят да живеят своя живот...за тях писах За безстрашните Толкова съм неумееща да пиша, че може би ще е добре към всяко "стихотворение" да имам описание

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...