Безсъници чертаят светли кръгове -
блестящи, нереални, екзотични.
И по подпухналите нощни ръбове
се спускат ненадейно, хаотични.
Разказват своите внезапни приказки.
Люлеят ни във лапите на Мрака.
С предизвикателства недообмислени
терзаят ни. И отговор не чакат.
Във нас изгряват истини подтискани.
Безсъниците жадно ги прегръщат.
В зениците ни полудяла искреност
мечтите ни в кристалчета превръща. ...