Jun 10, 2011, 12:09 PM

Безсъници 1

  Poetry » Other
564 0 2

Безсъници чертаят светли кръгове -

блестящи, нереални, екзотични.

И по подпухналите нощни ръбове

се спускат ненадейно, хаотични.


Разказват своите внезапни приказки.

Люлеят ни във лапите на Мрака.

С предизвикателства недообмислени

терзаят ни. И отговор не чакат.


Във нас изгряват истини подтискани.

Безсъниците жадно ги прегръщат.

В зениците ни полудяла искреност

мечтите ни в кристалчета превръща.


Безсъниците литват недокоснати.

Присмиват ни се, мамят ни, тревожат...

Отново връщат се през нощи сенокосни.

Измъчват ни, ала без тях не можем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...