Безсъние
560
0
1
Безсъние
Пристигаш вечер някъде към шест.
Пак си купила някаква бутилка.
Вечеряме и пием, после правим секс,
накрая приготвяш чая от билки...
Изнервя ме блаженият ти сън,
сякаш ти придава заслужено щастие.
Просто съм мъж, друго не съм,
във твоя оргазъм, бледо участие...
Сутрин си тръгваш, по първи петли,
с изстинали чувства, заспали във джоба,
а моето тяло кога ще заспи,
любовта ти към мен е будна отрова...
Върви си, върви, зави ми се свят,
затварям очи, да прогледна отново!
Но не, не мисли, върти се, Земя,
има жени... за любов и за сбогом...
14.04.2013
Д. Антонов (diester)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
