Безсъние
561
0
1
Безсъние
Пристигаш вечер някъде към шест.
Пак си купила някаква бутилка.
Вечеряме и пием, после правим секс,
накрая приготвяш чая от билки...
Изнервя ме блаженият ти сън,
сякаш ти придава заслужено щастие.
Просто съм мъж, друго не съм,
във твоя оргазъм, бледо участие...
Сутрин си тръгваш, по първи петли,
с изстинали чувства, заспали във джоба,
а моето тяло кога ще заспи,
любовта ти към мен е будна отрова...
Върви си, върви, зави ми се свят,
затварям очи, да прогледна отново!
Но не, не мисли, върти се, Земя,
има жени... за любов и за сбогом...
14.04.2013
Д. Антонов (diester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
