Ти си в една топла солена сълза
и втора, и трета, и пета се стичат.
Давя се от тях и болка, и самота.
И като песъчинки дните на щастие изтичат.

Затворени са в малък пясъчен часовник,
това са миговете преживени с теб - незабравими.
И времето неумолимо в своя ход убива този клетник,
и моля се пред теб: обичай ме прости ми и помни ме.

А някъде далече ще изгрее твоят ден с щастие,
успехи и усмивка, с милувката на влюбеното слънце.
И ще се събудя аз до нея с мисъл за несъществуващо "ние".
Но винаги ще се надявам твоят глас поне да стопли моето сърце.