Безсъние...

... а как да спиш, когато и Луната

в прозореца ти с клоните подрънва,

и стряска като с изстрели душата

ти с мислите на тази нощ безсънна!...

И всяка мисъл литва като птица,

но после в светлината омотана

от Вятърът, в красива броеница,

поляга вън на лунната поляна...

... И орбита безумно-романтична

със лунна гравитация те грабва

с космичната си ярост те увлича

в такава нощ, върти и не отслабва...

... А стига в теб искрата да е жива

и стига светло да ти е в душата,

в такава нощ мечтаеш, не заспиваш

с разкошната тъга от самотата!...

Коста Качев,

19.04.2014.