Безсъние...
Безсъние...
... а как да спиш, когато и Луната
в прозореца ти с клоните подрънва,
и стряска като с изстрели душата
ти с мислите на тази нощ безсънна!...
И всяка мисъл литва като птица,
но после в светлината омотана
от Вятърът, в красива броеница,
поляга вън на лунната поляна...
... И орбита безумно-романтична
със лунна гравитация те грабва
с космичната си ярост те увлича
в такава нощ, върти и не отслабва...
... А стига в теб искрата да е жива
и стига светло да ти е в душата,
в такава нощ мечтаеш, не заспиваш
с разкошната тъга от самотата!...
Коста Качев,
19.04.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
