19 июн. 2007 г., 21:08

Безсънни нощи

694 0 0

                                                       Безсънни нощи


                                     Отново чувствата съдират сърцето ми.

                                                То плаче и крещи в нощта.
                                      Никой не го вижда, никой не го чува.

                                               Затова то умира в самота.
                                    Пак се опитвам да открия смисъл в живота си.

                                    Пак заблуден и объркан напред вървя.

                                    Благодарен за живота и осъден от съдбата.

                                    Пред съда на любовта стоя и плача за теб.

                                                             КАК ДА ЗАСПЯ?
                                   Съжалявам себе си и търся края на всичко това.

                                   Жертвам всичко свое за любовта, а не откривам

онова...

                                   Лъжа себе си с мечти и надежди и слагам онази

фалшива усмивка на лицето си.
                                  Хората лъжа с нея, но не и себе си.

                                  Мъча се да забравя и да продължа, но усещам болка.

                                  Или ще продължа или ще умра.

                                                   СЛАБ СЪМ ПРЕД ЛЮБОВТА.
                                 Затова стена в безсънните си нощи, чакайки да чуя
твоя тайнствен глас.

                                                                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бен Ар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...