19 jun 2007, 21:08

Безсънни нощи

  Poesía
693 0 0

                                                       Безсънни нощи


                                     Отново чувствата съдират сърцето ми.

                                                То плаче и крещи в нощта.
                                      Никой не го вижда, никой не го чува.

                                               Затова то умира в самота.
                                    Пак се опитвам да открия смисъл в живота си.

                                    Пак заблуден и объркан напред вървя.

                                    Благодарен за живота и осъден от съдбата.

                                    Пред съда на любовта стоя и плача за теб.

                                                             КАК ДА ЗАСПЯ?
                                   Съжалявам себе си и търся края на всичко това.

                                   Жертвам всичко свое за любовта, а не откривам

онова...

                                   Лъжа себе си с мечти и надежди и слагам онази

фалшива усмивка на лицето си.
                                  Хората лъжа с нея, но не и себе си.

                                  Мъча се да забравя и да продължа, но усещам болка.

                                  Или ще продължа или ще умра.

                                                   СЛАБ СЪМ ПРЕД ЛЮБОВТА.
                                 Затова стена в безсънните си нощи, чакайки да чуя
твоя тайнствен глас.

                                                                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...