19.06.2007 г., 21:08

Безсънни нощи

691 0 0

                                                       Безсънни нощи


                                     Отново чувствата съдират сърцето ми.

                                                То плаче и крещи в нощта.
                                      Никой не го вижда, никой не го чува.

                                               Затова то умира в самота.
                                    Пак се опитвам да открия смисъл в живота си.

                                    Пак заблуден и объркан напред вървя.

                                    Благодарен за живота и осъден от съдбата.

                                    Пред съда на любовта стоя и плача за теб.

                                                             КАК ДА ЗАСПЯ?
                                   Съжалявам себе си и търся края на всичко това.

                                   Жертвам всичко свое за любовта, а не откривам

онова...

                                   Лъжа себе си с мечти и надежди и слагам онази

фалшива усмивка на лицето си.
                                  Хората лъжа с нея, но не и себе си.

                                  Мъча се да забравя и да продължа, но усещам болка.

                                  Или ще продължа или ще умра.

                                                   СЛАБ СЪМ ПРЕД ЛЮБОВТА.
                                 Затова стена в безсънните си нощи, чакайки да чуя
твоя тайнствен глас.

                                                                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...